Радослав Рацов -село Правда – Юли.2007
Младия ВЕТЕРАН

Преди време Мунчо написа:

„Свалям шапка!
Тези хора са като скъпоценни камъни, които просто си стоят някъде неоткрити…“

Нямам думи да предам как се почувствах по време на сърдечния и топъл прием на Радо и съпругата му Вили! Благодарности!

Село Правда – няма такова, с толкова прави и асфалтирани улици.
Къщата на Радо е точно до църквата на селото. Страхотен двор с надвиснали асмалъци, прави алеи (огледалото на Правда), всичко е зелено, тук там се забелязват детайли от локалната напоителна система, която поддържа този зелен рай.

Радослав е роден 1951г., много подвижен и жизнен човек, макар пенсионер по болест с тежки проблеми на гласните струни.
Поради това трудно говори. Честно казано на първата минута забравяш за това, толкова е силно обаянието на младия му дух.

Фурията Радо не се спира по цял ден! Поддържа двора, гледа животните, градината, гроздето от което прави страхотна ракия и т.н.

Парникът, който е негово дело е с домати по 2метра…
Обгрижва голям зайчарник за което си има цял технологичен процес. Кокошки, токачки, специални мини породи кокошлета, от които става ето това:

С малкия Fiat Panda 4х4 ходи по реките при всяка възможност, понякога по два пъти на ден… особено след като е открил истинската страст – мухарския риболов.
Като разбрах, че от 40 години е риболовец, най-естественото беше да разбера от кога е започнал с мухарството, на което той се усмихна:
- Видях французина от канала – само от него!
Това е преди 3 години.
- Дори незнаех че в България вече се практикува.
Сега ми е Библията!
Душата ми се отвори!

Сега, като видите снимките поне малко от малко ще разберете думите му:

С много бързи темпове Радо е заплувал във водите на мухарството.
- В началото не знаех да хвърлям, нямаше кой да ти покаже…
Наложи се да купувам компютър и да се уча да го ползвам….

Сега вече Радо е с най-добрата интернет връзка в селото, активен участник по форумите, прави снимки, публикува новите си мухи, следи новостите…

Предишният му опит, борбения дух, златните му ръце го правят истински млад ветеран.

- Имаш ли желание за нещо – време винаги ще намериш!!

При Радо няма провинциални комплекси, пенсията може да е малка, ама при добро желание всичко се постига. Такъма, материалите трябва да са от класа, за да е по-голямо удоволствието. И грижата за него е подобаваща… сигурно защото мухарството е любов… да, Радо е живо олицетворение на това …защото този вид риболов дава криле и сладост на живота.

предверието…

Енцо Ферари – класен е а…? ми нали някой трябва да пази докато
Радо навестява кефалоците.

Ето го и храма:
тук всичко е на място и е по много колкото е и голямо желанието на
Радо за живот

Музиката не е от орган, ама сигурно и такава има….

Менгемето е лична изработка разбира се, и като за първо такова е
повече от класно…масата има 4 стола а могат и още да я обиколят

Такъма иска уважение

Има и арт и настроение
и много мерак и грижа

май много неща се ползват тук…

Има и експерементални риби, кленове, червеноперки и други
представители от реката, и за тях има специални грижи

Прослувутите бубонки /черница/… цяла сладкарница за кефалите

Удавената оса….

Ех, мухи …

Който разбира тук се спира

Избата ще я оставим за другия път

Ех…
Де ги французите, а… ?

… комшийския храм като че ли се е обърнал и плахо наднича
… някои има пръст тук… ами да, сигурно щъркела, който също наднича, нали си е поверил цялата челед в двора на Радо вече 22 години…

Щъркелите, освен бебета май носеха и щастие…

Радо, да си жив и здрав, приятелю

с. Правда, юли 2007
За вас надникна Наци

=======================================================

Д-р Косьо Братанов написа /forum-fishing-mania.com/

Много се чудих как да озаглавя това нататък….Най ми допадна :

„Ради от с. Правда“ или „Ръководство как да живееш 24 часа в денонощието „

Да…а. Как да опишеш всичко, като то е толкова много ,че не стигат нито буквите , нито паметта.. Впечатленията се трупат едно върху друго и някак неусетно се получава многопластов организъм способен да промени изцяло начина ти на мислене..
Не е лесно и затова започвам с такива уговорки..
Да, .. там някъде си е с. Правда.. Къде беше това на картата? .. А ..а .. да някъде между В.Търново Горна Оряховица и…точно в центъра../ ама на какво!?/ . Точно там където най-малко очаквах и не предполагах. Няколко реплики по форумите ,няколко закачки с колегите .. няколко раздразнителни подмятания и твърд безкомпромисно прям отговор!….. Смесени чувства и неяснота.. А какво ли е това…? От къде идва..?
И загадъчно и познато едновременно.. Не е първия, вероятно не е и последния с който ще се запозная и свикна… Но нещо ме закачи – някак отгоре, малко по-чепато ,но в точно тази посока в която трябва…и ме провокира..
“Докторе ,как да получа малко от този материал…”..- Ми както всички. Ще ти го пратя с удоволствие ..! Ма, що да ти го пращам като ще пътувам покрай теб тези дни..” . Подготвих пакетчето… Малко ми се видя .. Вярно ,че само за кленове си говорим.. ма няма да е лошо и. … и … и. . Ми, то по Костел-ско имало и пъстървета… казват..Посъбрах материалчета.. и нещо вътре ми подсказва – Я се стегни ,човека е голям мераклия.. Мисли преди да сложиш нещо в пакетчето.. Чух си думите някъде от страни .. и взех много да внимавам… Знаех ,че срещата ще е по-особена ..и гледах да сложа само неща които са свързани с мислене , с идеи , а не само просто парче гума и перушина.. Направих го и не сбърках.. Това ,което ми направи най- голямо впечатление в последствие , бе всеотдайното настървение за реализирането на идеите … И стискайте палци ,ако сте опитали да спестите нещо!!! Най- верния път за проверка е практиката …А ако случите на такъв като този, за когото иде реч – ще лъсне спестеното като кубетата на “Александър Невски” само ,че от срам и недоглеждане. Най-добрия съветник в случая е откровенноста и директния контакт.
Малко особено се почувствах когато затваряйки компютъра остана да ми звучи в главата репликата ..” Ти ми звънни ,аз няма да ти отговоря ,но ще изляза да те посрещтна…” Наистина не съм общувал по този начин…,намирах го за странен..но го приех..? Така и стана – Поприказвах си сам, стоейки пред църквата на село Правда точно с този щъркел отгоре и. Нямаше грешка – Това е той- Ради от с.Правда.Няма друга такава спортна,пружинираща походка ,няма друга такава искра в очите и няма такава лъчезарна печелеща усмивка.. Въобще не разбрах ,че вече си общувахме около час,а всъщност отсъствието на глас само добавяше очарование в директния контакт. Някъде бях чел ,че всъщност общуването между хората е директно ,а говоренето е инструмент /в много случаи нескопосан!/ който не покрива и 20 процента от интерактивния поток .. но май се оказа 100 процента вярно! В тези няколко часа в общуването си с Ради ,едва успявах да вмъквам “да” и “не “. Всъщност значително повече слушах и усещах… Как да го опиша.!?.Нещата се движеха някъде отгоре .. Аз само присъствах и изпълнявах.. Толкова странно се чувствах. Като в клип!..- както веднъж се изрази един приятел .Не можех да “смеля “ всичко наведнъж. Виждах значително повече отколкото можех да осмисля . И виждах не просто вещи, а неща с история зад всяко от тях . Видях и саморъчното мегеме , видях и саморъчните пинсетки , совалки ,лампи , огледала ,конци ,шила ,стиропори , стойки за мухи ,самите мухи – направени и истински! .. Бръмбари , зайци , пернати, сушени и и не толкова , кожи, рибки, телевизора с бормашина и лампа ,закачалки и строгия ред подредени инструменти по стената .. Да не продължавам… И всичко това направено собственоръчно от него,шофьора от село Правда ..
Къде са днешните такива шофьори .. Боже , ако всеки в професията си беше такъв шофьор… Американците щяха да пишат песни от типа “Кога ще ги стигнем..” !!!..
Омаях се съвсем… и зад всичко това виждах ентусиазъм и невероятното желание за градивност – задължително да има резултат.. !
Дойде момента и да изтръпна съвсем .. Както си говорехме и Ради измъкна една дебела папка..До тук добре .. ,ама като я разлисти ,наистина се вкамених .. На първите страници видях последните си публикувани във форума снимки на мухи… Ами сега!? – Почувствах се като ученик на черната дъска . Ми то си беше истина! Всъщност бях попаднал на собствения си изпит – пред Ради от с. Правда . Хайде сега давай обяснения – защо и как … Ми тази муха ,ми този конец ,ми защо тука ,така… Изпотих се .. – няколко пъти ! Бе ,Ради ,нямаш ли си друга работа..! Как да ти направя “Микро-Мохикан” ,като ми треперят ръцете от вълната отговорност ,която ми се сгромоляса на главата в един единствен миг! Започвайки бавно да се съвземам и поне малко да поемам дъх за да осъзная къде съм попаднал …се опитах да се разсея прелиствайки папката .. Ми какво да ви кажа ,колеги… Всички сте вътре .. кой-каквото е писал и снимал – всичко е надлежно подредено описано, оформено и ПРОВЕРЕНО!. Не се шегувам въобще ! .. Ха сега да ви питам как ще се почувствате! Някой нещо да е спестил!?… Винаги съм смятал ,че това ,което пишем и снимаме е важно и трябва да се пише точно ,конкретно и ясно ..и най-вече искренно и честно.
Ако не сте постъпили така, … бъдете сигурни ,че има поне един човек – Ради от с. Правда, който го е усетил на мига и който със сигурност има още една папка / която не съм виждал ,но съм убеден ,че има!/ в която ще се намерите!
Не знам какво ми стана , но ме обзе странно състояние – смесица от разтърстваща екзотика,ентусиазъм от споделеното ,благородство от отношението,обаятелна пристрастеност и безпределна “отвореност” и красота..Обзе ме непреодолимото желание да продължа развитието на темата .. ,но пак така с непресъхващата жизненост на Ради.
Научих много … най-вече за отношението към нещата … ,но не от сега .., а изобщо.. И най-вече за смисъла на всичко, което правиш .. Особено на това ,което не си направил!..
Направих снимки, споделих ги. Пред очите ми е седналия до “пиедестала” /менгемето в центъра на “мухарската зала”/ Ради и глупавите ми брътвежи докато се опитвам да врътна един “Мохикан..”. , а всичко ми пада от ръцете, усукват ми се конците и перата са станали едни такива – меки ,когато не трябва и се втвърдяват веднага ,когато ми трябват меки…
“ Ти си третия човек.. от форума” – Чувам някъде там ..от …между екзотичния интензивно цветен 360 градусов набор от мухарство.. съпругата на Ради … “Кафе ще пиете ли … “ Е как да пием… Оказа се, че пита вече няколко пъти,жената .. а то изстинало отдавна стои на масата непокътнато… Как да пием ,като има толкова неща за казване и чуване……” Глътнах го наведнъж и продължихме… Стъмни се .Е и какво от това? .. Голяма работа , залязло слънцето…. Нали изгря Ради , с цялата си прямота и неуспокоим дух за ВСИЧКО!
Как да опиша и подредената градина , и машинките наоколо ,и зайците и доматите .. и ракията..Как да осмисля дори сгъваемото бастунче след смелата реплика …” Ако влезе вода тук!..”- сочейки гърлото си …. и гостоприемството и тихата завист смесена с гордост на съседите.. / Не ги видях ,но го почувствах!/
Философския стоицизъм за дребните житейски несгоди и категоричността в поведението за решаването им, с верния инструмент – прямотата и директното заставане срещу проблема.. Урок си беше…!!! Уж застанах на черната дъска да ме изпитват.. а се оказа ,че урока тепърва ще го учим и за щастие не сами ..

Добре, че те има Ради ! Показа ми много повече от това за което се срещнахме .. ,а мисля тепърва да дойда с “бележника” си при теб!

Дано ми стигнат страниците!

Надявам се, твой приятел – Косьо.
п.с.
Почувствайте сами…

Бога на РАДО: http://kefalbg.blogspot.com